„Homo Deus: Кратка история на бъдещето“ – Ювал Ноа Харари

Чудесно ми се върза гледането на новия сериал на Алекс Гарланд „Devs“ с прочита на „Homo Deus: Кратка история на бъдещето“ на Ювал Ноа Харари. И двете разглеждат до някаква степен свободната човешка воля на фона на последните технологични открития и ролята на детерминизма в подкопаването на хуманистичната теория за личността. Твърде неук съм, за да споря дали представите на Харари и Гарланд са правдиви, но със сигурност се чувствам провокиран да чета повече по темата. В този текст ще изложа някои от нещата, които научих от книгата на Харари.  

Достигнахме ли края на вида Homo Sapiens такъв, какъвто го познаваме? Ще променят ли технологиите завинаги нашите представи за хуманизъм и либерални ценности? Какво ще правим, ако се окаже, че сме обикновен алгоритъм? Това са някои от основните въпроси, които занимават историка от еврейски произход Ювал Ноа Харари, който подобно на своя ментор Джаред Даймънд („Пушки, вируси и стомана“) не се притеснява да търси отговор на големите въпроси, както свидетелства и предишният му, превърнал се в бестселър, труд: „Sapiens: Кратка история на човечеството“.

„Homo Deus: Кратка история на бъдещето“ е задълбочен поглед към настоящето и идните десетилетия. Книгата покрива основните предизвикателства, които очакват отговори и бързи мерки. Най-големите според Харари са:

  • Екзистенциалната криза на човечеството, когато алгоритъмът на ИИ задмине потенциала на човешкия мозък.
  • Безработицата и „излишните хора“, изместени от машини на работното място.
  • Екологичната катастрофа, за която се предприемат отчайващо бавни мерки.
Киберпънкът като обозримо бъдеще.

Преди да се впусне в анализи на бъдещето , Харари преговаря урока от предишната си книга. Дългият път, който сме изминали, е изумителен и жизненият стандарт на човечеството в момента е далеч по-висок, отколкото някога е бил. За пример:

„През април 1694 г. чиновник във френския град Бове пише, че поради недостига и все по-високите цени на храните цялата област е пълна с „безброй нещастници, изнемощели от глад и мизерия, които умират, тъй като нямат нито работа, нито пари за парче хляб. За да удължат макар само с няколко дни живота си и да позаситят глада си, тези клетници ядат отвратителни неща от бунищата – котки или месо от умрели коне.

Някои пият кръвта, която изтича от кланиците, когато изкормват говедата, или ядат карантията, изхвърлена на боклука. Други се прехранват с коприва и бурени или с корени и билки, които запарват във вряла вода“.

В книгата открих най-добрия аргумент в полза на изучаването на историята. Спомням си как в гимназията мой съученик твърдеше, че е безсмислено да се отделя внимание на предмета, и дори спореше с преподавателя, тъй като нашите модерни възприятия изкривявали миналото и го преиначавали според целите на деня. Харари обаче съвсем ясно излага тезата, че ние не изследваме историята, за да взимаме буквално поуки за настоящето (хипотезите на древните гърци едва ли ще помогнат на любовния ви живот). Вместо това го изследваме преди всичко, за да можем, веднъж осъзнали процесите и алгоритмите, които са ни довели до тук, да се измъкнем от тях.

„Изучаването на историята цели да разхлаби хватката на миналото. То ни позволява да обърнем поглед насам или натам и да започнем да забелязваме възможности, които предците ни не са могли да си представят или не са искали ние да си представим. Анализирайки случайния низ от събития, който ни е довел дотук, ние осъзнаваме как той е оставил своя отпечатък дори върху мислите и мечтите ни – и можем да започнем да мислим и да мечтаем по друг начин. Изучаването на историята няма да ни каже какъв избор да направим, но поне ще ни предложи повече възможности, между които да избираме.“

Модерната епоха напомня на легендата за вавилонската кула.

Тук Харари дава за пример моравата, която краси френските дворци от XVI век, но и американските домове от предградията. Ето един символ на благополучие, който спокойно може да бъде осмислен и при желание заобиколен. Когато разберете пътя на моравата, можете съзнателно да вземете решение дали искате безсмислена тревна площ пред къщата си или някакъв друг тип градина. Изследването на историята дава сила и известна независимост. Иначе не се различаваме от обикновените автомати за безалкохолни напитки. 

Друго централно за „Homo Deus“ е постепенното подкопаване на хуманизма, което се случва именно поради преследването на целите на идеята за човешко благополучие, които са:

  • Тъй като човешкият живот е свят и индивидуален, трябва да се стремим да го направим безсмъртен
  • Тъй като най-важно е да увеличаваме човешкото благополучие, трябва да задоволим всички нужди и желания.

Преследването на тези две цели обаче създава технологии, които до голяма степен започват да контролират човешкия живот, лишавайки го от малкото свободна воля, която до този момент е успявал привидно да практикува. След като науката оборва свободната воля и наличието на душа и след като детерминизмът вече се превърна във водеща теория в повечето дисциплини, защо да не приемем, че човекът не е повече от затворен алгоритъм, неразличаващ се по нищо от обикновено животно или компютър. По този начин рухват устоите на всички ценности, изграждани през последните две столетия и идва епохата на нова религия, която да впрегне юздите на съвременните технологии.

А именно – „датаизмът“.

Според датаизмът най-ценното общо благо е информацията, тя е новият бог, на когото всички се прекланяме и трябва по всякакъв начин да ускорим процеса на събиране и качване на информация в киберпространството. Всички снимки, сторита, публикации в блогове (като настоящата) са част от ежедневната служба на човечеството в изграждането на всеобщия „интернет-на-всички-неща“. В него трябва да бъде свързана цялата жива и нежива материя – животни, хора, растения, автомобили и мозъци. Този единен свят е смисълът, който най-вероятно ще движи човечеството напред. Което ми напомня на великия роман на Клифърд Саймък – „Градът“, в който накрая мравките строяха цивилизации, без да знаят защо го правят.

С други думи – хората ще се превърнат в мравки.

Подобрение, подобрение, подобрение.

От друга страна в краткосрочно бъдеще според Харари ни очакват все по-вълнуващи открития, които не само да лекуват болести и да се грижат за това да не напуснем преждевременно света, но и да подобряват човешките способности. Във военните бази вече се прилагат каски за концентрация и чипове срещу депресия. Няма да мине дълго време, преди телефоните ни и биометричните гривни да започнат да научават повече за телата ни, отколкото ние самите знаем за тях.

„Ако някога придобием способността да премахваме смъртта и болката от живота си, то ние вероятно ще сме в състояние и да променяме биологичната си система както пожелаем, манипулирайки органите, емоциите и ума си по безброй начини. Стига да иска, човек ще може да си купи силата на Херкулес, чувствителността на Афродита, мъдростта на Атина или безумството на Дионис.“

Deus Ex Machina.

Любопитно ми бе дали на фона на епидемията с COVID-19 книгата по някакъв начин ще изгуби значимостта си. Дали световната заплаха не връща часовника назад. Точно напротив. Приложението на все повече технологии за измерване на температурата и други процеси в тялото, които могат да подскажат, че някой е заразен, доближават света до оруелската полицейска държава. Когато опре до здравето обаче, човечеството е готово на почти всякакви сделки със свободите си. Харари дава следния случай:

„Представете си, че сте на парад в Северна Корея, някъде след 25 г., където всеки носи биометрична гривна. Вашата отчита, че не сте развълнуван от появата на лидера, дори може би изпитвате гняв или страх, нищо, че широко се усмихвате. Вие сте свършен.“

От лична гледна точка „Homo Deus“, редом със „Sapiens” се нарежда сред най-провокативните научнопопулярни книги, които някога съм чел и горещо я препоръчвам на тези, които все още не са се запознали с любопитното гледище на Харари. Възможно е това да е най-достъпният и бърз начин да разберете къде се намира в момента света и каква е посоката на движение в обозримо бъдеще.

Книгата можете да откриете в сайта на Ozone.
За комплект от всички книги на Харари вижте тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *